СТАНОВИЩЕ

НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ПО ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

Благодарим Ви, че сте потърсили мнението на неправителствените организации относно експресното изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вие сте втория министър, след министъра на правосъдието – г-жа Миглена Тачева, който очевидно разбира значението, ролята и възможностите на неправителствените организации в една демократична държава. Разбира се краткият срок, който ни предоставяте не дава възможност за сериозен критичен анализ по прилагането на Закона за обществените поръчки, респ. за необходимостта от промени, но ще положим усилия за принципни предложения, които надяваме се ще Ви бъдат полезни.
І. На първо място е особено важно в Закона за обществените поръчки да се извършат промени на текстове, които противоречат на Конституцията на Република България. Основният ни закон регламентира само съдилищата да осъществяват контрол за законност на административните актове. Конституцията не допуска съществуването на особени юрисдикции в областта на правораздаването. Възлагането на правосъдни функции на несъдебни органи, каквато се явява дейността на Комисията за защита на конкуренцията по Закона за обществените поръчки, е пряко нарушение на Основния ни закон.
Предлагаме, в съответствие с Конституцията, дейността по контрола върху актовете издавани по реда на Закона за обществените поръчки да се осъществява от административните съдилища в страната. Същественият, нерешен и досега, проблем с бързината на правораздаването може да се реши с въвеждане на едноинстанционен съдебен контрол, което не е противоконституционно, или с фиксиране на срокове за постановяване на решение от съответния съд (както в избирателните закони).
ІІ. Конкретни предложения:

1. По чл. 7, т. 1 от Закона за обществените поръчки да се разшири кръга на възложителите – институции, създадени с нормативен акт по отношение на техните организационно и/или териториално обособени структури, които се разпореждат с бюджетни средства.
2. По чл. 9 от Закона за обществените поръчки при определяне на кръга на потенциалните кандидати и участници да се включат и клоновете на чуждестранните юридически лица с възможност за участие с цел облекчаване на процедурата и в съгласие с принципите на ефективност, ефикасност и икономичност.
3. Да се унифицират образците, в които се попълва една и съща информация за АОП и ЕС.
4. Изрично да се уреди прилагането на чл. 70 от Закона за обществените поръчки, когато са допуснати само две оферти и ценовото предложение в едната е с повече от 30% по ниско.
5. С цел публичност и прозрачност на процедурата да се възстанови законовата регламентация ценовите оферти да се отварят и обявяват пред участниците в нея.

Използваме случая да ви уведомим, че Съюзът на юристите в България кандидатства пред Министерството на държавната администрация и административната реформа по Оперативна програма „Административен капацитет” на тема „Повишаване капацитета на правните неправителствените организации за оценка на ефективността на законодателството и участие в нормотворческия процес”. Сами разбирате, необходимостта от разработване на методика за изследване ефективността на законодателството.
Надяваме се предложението ни да бъде оценено според неговата важност и актуалност и министерството да не даде отново приоритет на маловажни теми.

______________________________________________________________________________________

СТАНОВИЩЕ

НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ПО ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Благодарим за предоставената ни възможност да вземем отношение по Проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ЗИДКРБ). Проектът е обсъден на разширено заседание на Изпълнителното бюро на Съюза на юристите в България. Становището ни, разбираемо, не обхваща всички текстове на проекта, като си позволяваме да предложим и промени, които не са включени в него.
1.По параграф 5 от ЗИДКРБ
Основният проблем по чл. 84 т. 16 от проекта ще бъде употребеният израз “ПРИЕМА”. Считаме, че добро разрешение би било думата да се замени с “ВЗИМА ОТНОШЕНИЕ” или “СТАНОВИЩЕ”. Намираме, че публичността и прозрачността, както и евентуалния косвен контрол върху дейността на съдебната власт, каквато се цели с въвеждането на т. 16 от чл. 84 може да се постигне с предлаганата от нас промяна. Иначе (в противен случай) не би било ясно до какви правни последици може да доведе неприемането на докладите, респективно би излязло вън от рамките на конституционно допустимия баланс между законодателната и съдебната власт.
На второ място докладите на двамата председатели на върховните съдилища и главния прокурор не бива да включват обяснения или отчет за ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА. То може да бъде предмет само на инстанционния съдебен контрол. Парламентът не може да контролира съдилищата относно прилагането на закона. Осигуряването на еднакво прилагане на законите е в правомощията на върховните съдилища.
По отношение чл. 84 т. 17 имаме същите възражения - относно думата “ПРИЕМА”, защото текстът засяга и Висшия съдебен съвет (ВСС), като държавен орган частично избиран от Народното събрание (НС).
2. По параграф 6 от ЗИДКРБ
По чл. 130 ал. 6 т. 1 се получава дублиране на текста с този на чл. 129 ал. 1. Необходимо е да се направи уточнение в тази насока.
Новата т. 3 на чл. 130 ал.6 относно съставянето на проект за бюджета на съдебната власт, изисква да отпадане правомощието на министъра на правосъдието в тази насока - чл. 130а т.1.
В този текст трябва да се формулира и правомощие на ВСС за приемане на отчет за изпълнение на бюджета на съдебната власт.
По чл. 130 ал. 7 правим възражение, подобно на това по параграф 5 относно чл. 84 т. 16 .Съдържанието на докладите на председателите на върховните съдилища и главния прокурор не може да обхваща каквото и да е отчитане относно прилагането на закона.
По чл. 130 ал. 8 т. 4 е необходимо да се предвиди аналогично прекратяване на мандата на член на ВСС-адвокат, при дисциплинарно заличаване от Адвокатската колегия, както и/или университетски преподавател или научен сътрудник, в случай на дисциплинарни мерки срещу тях.
3. Параграф 8 от ЗИДКРБ
С отмяната на ал. 2, 3 и 4 на чл. 132 по принцип не се отменя функционалния имунитет на магистратите, но фактически се обезмисля. Съществено се променят условията, при които ще се осъществява наказателното преследване при извършени от тях деяния, които съставляват умишлени престъпления от общ характер, при което този имунитет отпада. При действието на сегашните алинеи 2 и 3, в тези случаи, повдигането на обвинение и задържане става след разрешение на ВСС. Това изискване, което поставя магистратите в по-голяма степен в защитено положение в сравнение с останалите граждани, е оправдано от гледна точка на тяхната независимост. Опазването им от някои произволни действия, в крайна сметка, е полезно и необходимо от гледна точка на сигурността в обществото.
Практиката показва,че изискванията на алинеи 2 и 3 не са били пречка за осъществяването на наказателно преследване на магистрати.
4. Параграф 9 от ЗИДКРБ
С чл. 132 а се създава нов орган - Инспекторат, който е към ВСС, което би трябвало да означава, че има структурна и функционална връзка с него.
Що се отнася до структурната връзка ние смятаме, че ВСС трябва да участва най-малкото в съставянето на този инспекторат, следствие на функцията, която ще изпълнява. Трябва също да се има предвид, че основните критики и съмнения относно независимостта и безпристрастието на ВСС идват от това, че половината от състава му се избира от Народното събрание, което предопределя и политически подход в този избор. Ако новосъздаденият орган изцяло се съставя само от НС, това би довело до същите съмнения.
Предлагаме да се потърси механизъм, който да гарантира, че съставът на инспектората няма да бъде продукт на политическо надмощие в Народното събрание, а ще доминира професионалното начало. Инспекторите трябва да бъдат подготвени специалисти с практика в съда, прокуратурата и следствието, поради което подборът им трябва да се извършва от ВСС (още повече, че инспекторатът е “към Висшият съдебен съвет”). ВСС трябва да предлага на НС както кандидатите за главен инспектор, така и членове на инспектората.
Необходимо е да се предвиди изрично ВСС да възлага на инспектората извършване на съответни проверки, още повече, че ВСС ще изпълнява част от своите функции, в резултат на установеното от инспектората. За резултатите от всяка една проверка инспекторатът трябва да уведомява (да докладва) на ВСС, за да може той да реагира веднага. Годишният доклад, предвиден в ал. 8 ще бъде представен по-късно и няма да е достатъчно ефективен.
Правим следните нови предложения, колкото е възможно в сроковете по чл. 154 ал. 2, да бъдат включени в четвъртата поправка:
1. Необходимо е възстановяването на законодателната инициатива на президента. Такова правомощие президентът имаше съгласно старата Конституция на НРБ от 1971 г., променена през 1990 г. Тогава председателят-президент се избираше от Народното събрание, а не чрез пряк избор, както е сега. Необходимо е той да има по-голямо (и най-главното-активно) участие в законодателния процес.
2. Също така законодателна инициатива трябва да се предвиди и на съдебната власт, в лицето на Висшия съдебен съвет.
3. За изключване на възможността от политическо решение при избора на парламентарната квота, членовете на ВСС да се избират с квалифицирано мнозинство.